В съседна Гърция собствениците на сгради, паметници на недвижимото културно наследство, се сблъскват с редица проблеми, искайки да подържат сградата си в добро състояние. Ремонтът на такъв вид сгради, а особено ремонт на покриви, изисква големи суми, каквито собствениците не винаги са в състояние да предоставят.
Освен това, те се сблъскват с голяма бюрокрация за да направят и най-малкото преустройство или ремонт на сградата, която, построена до 1950 година, се счита за културно наследство. В Гърция държавата за съжаление не е в състояние да подпомага собствениците в ремонтите, за разлика от Англия, където държавата изплаща 40 процента от сумата за ремонт, тъй като според тях външната част на дадена сграда принадлежи на града, а вътрешната й част на собственика.
Всеки знае, че като се ремонтира една стара сграда, трябва да се спазват определени норми. Не може на една старинна сграда – паметник на културата и архитектурата от ΧΙΧ век да се слагат прекалени иновации, тъй като това не стои добре и показва лош вкус и кич. Например, не може при ремонт на покриви на възрожденски сгради да се слагат нови керемиди, например сини на цвят, или някакво друго покривно покритие. Традицията трябва да се спази и да се запазят старите керемиди или старите каменни плочи.
Не може също така при такава старинна къща – паметник на културата да се слагат нови пластмасови или алуминиеви дограми. Единственият проблем вероятно е факта, че старите керемиди или плочи за ремонта на покриви, както и старите дървени дограми, вече не са налични в търговската мрежа, а трябва да се издирват от подобни старинни сгради. Но както и да е, наложително е самата държава да контролира не само извършването на всякакви ремонтни дейности върху сгради – паметници на културата, а особено върху ремонта на покриви, като осигурява и специфичните за това материали в синхрон със самата постройка.