Да се направят козирки от поликарбонат може и самостоятелно, но за това е нужно да се познава спецификата на работа с този материал и правилно да са подготвени чертежите за самата конструкция.
Те са предназначени да защитават от вятър, дъжд и сняг входните врати на жилищата и търговските обекти.
В зависимост от вида на козирките към тях има редица изисквания.
Едно от тях е продължителен срок на експлоатация под въздействието на природните фактори. Материалът, от който са направени, не трябва да корозира и да се влошават качествата му под въздействието на гъби и плесени.
Спецификата на поликарбоната се заключава в това, че променя цвета си под въздействието на слънчевите лъчи. За това върху горната повърхност се нанася защитно фолио.
Конструкциите трябва да са стабилни. Да издържат на ветровете и натрупания сняг.
Трябва да са с максимална защитна площ. Най-често размерите са еднакви с тези на вратата или малко по-големи.
Това се отнася и за тези козирки, които се поставят на балконите. Размерът им трябва да е малко по-голям от площта на терасата.
В някои случаи навесът може да е по-голям, но тогава трябва да се осигури допълнително укрепване.
Като се изхожда от всички тези изисквания, може да се определи, че най-подходящия материал за направа на рамките са металните профили или алуминиева конструкция.
Дървените конструкции са по-малко използвани, защото са масивни, а с кратък срок на ползване.
Външният вид на козирките от поликарбонат зависи от архитектурните особености на фасадата на сградата и от общата площ на конструкцията.
Сред най-разпространените видове конструкции са: едноскатни, куполообразни и във вид на арка.
Едноскатните са за покриване на малка площ, а увеличаването води до натоварване на закрепващите елементи.
Препоръча се за покриване да се използва монолитен поликарбонат, защото е с ниско тегло.
За направата на куполообразната конструкция се използва за основа форма на полуокръжност, крайните части се закрепват за стената.
Поликарбонатът трябва да има форма на полусфера със задна отсечена част.
Сложността на направата и малката площ, която покриват, правят този вид малко приложим. Правят се в случаите когато трябва да се съчетаят с общата фасада на сградата.
Най-разпространени са козирките във форма на арка. Осигуряват голяма покрита площ, което налага допълнително закрепване.